Тялото на пъстървата е заоблено и леко странично сплеснато, покрито с дребни люспици. По горната и долната челюст се виждат ситни зъби. Окраската на гърба варира, но в повечето случай е маслиненозелена с неправилно разхвърляни черни и червени петънца. Страните са жълтокафяви до златисти. На дължина достига от 20 см, рядко до 65 см. Пъстървата е типичен обитател на високопланинските езера и потоци, където водата е бистра и студена. Половата зрелост настъпва на 3-4 години. Размонителният период е октомври-декември. Излюпването на малките става през март- април. Пъстървата се храни с ларви на различни насекоми, които снасят яйцата си във водата, водни бръмбарчета, попови лъжички, а когато поотрасте - с риби (себеподобни, главоч, лещанка). Често подскача над водата и лови пеперудки и други насекоми във въздуха.
Мухарският риболов е измислен за улов на пъстърва. Сухите мухи, нимфи и всички имитации на майски мухи, ручейници и мравки са предпочитани.
